Пилешкото бяло месо е сред най-популярните продукти за бърза вечеря, но репутацията му често страда от тенденцията да става сухо и безвкусно при препичане. Италианската кулинарна традиция от региона на Тоскана предлага гениално решение: месото се запечатва за кратко, след което се задушава в кремообразен сос, наситен с контрастни вкусове – сладко-киселата плътност на сушените домати, свежестта на спанака и пикантната соленост на отлежалото сирене пармезан. Цялото ястие се готви в един-единствен дълбок тиган за по-малко от половин час.
За да се изпече пилешкото равномерно, без краищата да пресъхнат, филетата се разрязват хоризонтално на две по-тънки пържоли (стил пеперуда). Овкусяват се със сол, черен пипер и щипка сух риган или босилек, след което се овалват в съвсем тънък воал от брашно. Брашното играе двойна роля: от една страна, образува фина хрупкава коричка при запечатването, а от друга – по-късно естествено сгъстява сметановия сос. Месото се запържва в сгорещен зехтин с бучка масло за по три-четири минути от страна до апетитен златист цвят и се изважда временно настрана.
В същата мазнина се пускат три нарязани на ситно скилидки чесън и половин чаша нарязани сушени домати, предварително отцедени от зехтина. Чесънът се задушава само за шейсет секунди, за да не прегори, след което се налива малко пилешки бульон или глътка сухо бяло вино, с което се обират всички ароматни частици от дъното на тигана. След това се добавя течна готварска сметана (минимум 20% масленост) и половин чаша ситно настърган пармезан. Сосът къкри на слаб огън две минути, докато сиренето се разтопи напълно в гладка смес.
Накрая в тигана се изсипват две големи шепи пресен бейби спанак. Първоначално спанакът изглежда огромен като обем, но под въздействието на топлината омеква и намалява размера си за по-малко от минута. В този момент изпечените пилешки филета се връщат в тигана заедно с отделилите се сокове и се оставят да поемат соса на тих огън за още две-три минути. Ястието се сервира веднага – идеално пасва с топка ориз басмати, прясна паста или просто дебела филия селски хляб с квас, с която да се обере всеки остатък от разкошния сос.
