Присъствието на жива зеленина в интериора моментално променя усещането за пространство: стаята изглежда по-уютна, спокойна и дишаща. За много хора обаче ентусиазмът да отглеждат цветя бързо угасва след първата изсъхнала или загнила папрат, придружен от примиреното заключение: „Аз просто нямам зелени пръсти“. В действителност неуспехът почти никога не се дължи на липса на талант, а на избора на прекалено капризни видове, които не понасят сухия въздух и сенчестите ъгли в модерните апартаменти.
Прочутото изследване на НАСА за чист въздух в затворени пространства доказва, че определени растения притежават забележителната способност да абсорбират летливи органични съединения като формалдехид, бензен и толуен, отделяни от мебели, бои и почистващи препарати. Най-хубавото е, че точно тези растителни филтри са и най-невзискателните към грижи.
Абсолютният шампион по оцеляване е сансевиерата (позната у нас като „индийски меч“ или „свекървин език“). Нейните плътни, изправени като саби листа понасят както директно слънце, така и тъмни коридори, а най-голямото ѝ предимство е, че за разлика от повечето растения, тя отделя кислород през нощта, което я прави идеална за спалнята. Единственият начин да убиете сансевиера е преполиването: през зимата тя се нуждае от поливане едва веднъж на три или четири седмици.
Вторият непоклатим фаворит е замиокулкасът (дървото на парите) със своите лъскави, тъмнозелени восъчни листа. В подземните си клубени той задържа огромни запаси от вода и спокойно издържа продължително отсъствие по време на ваканции. За висящи рафтове и библиотеки пък няма по-благодарен спътник от златния потос (дяволски бръшлян): бързорастяща лиана, която понася неособено осветени ъгли и сама сигнализира кога е жадна – листата ѝ леко омекват, а след една чаша вода се изправят свежи за броени часове. Отглеждането на зеленина у дома не изисква ботанически дипломи, а просто избор на правилните растителни приятели.
