В една, от изключително провокативно написаните си книги, Фредерик Бегбеде поставя един въпрос, който днес, дори и съзнателно да не си задаваме, то на подсъзнателно ниво ни разкъсва, благодарение на противоречивите чувства и мисли, които ни съпътстват постоянно. А що се отнася до хората с по-висок интелектуален потенциал, със сигурност колебанието винаги се появява, за да събуди нашите скрити и дори най-съкровени нужди, такива, каквито нямаме смелостта да освободим.
В каквато и посока да тръгнем да разсъждаваме, страхът присъства винаги с нас, дори и да сме щастлив влюбени. А страхът, в известна степен е осъзнаване на това, че над нас има по-висша сила, че не ние отговаряме за живота си, а само управляваме действията си. Объркани, защото не знаем, какво е правилно или не, съзнаваме абсолютното си несъвършенство, което ни изправя винаги преди дилеми относно самите нас и нашето по-разумно или по-истинско съществуване.
Днес, хората правят любов, без да обичат и обичат, без да правят любов. Аз ще се абстрахирам от разсъжденията на великия автор, за да поставя въпроса му в конктекста на моите мисли, като изходя от масовата женска психика. Жените, са крайно обсебени от идеята да срещнат любовта, да бъдат обичани от някой прекрасен мъж, с които да имат здраво и истинско семейство, каквото й да означава това. По пътя на осъществяването тази цел срещат просто мъжа, с който прекарват живота си и в крайна сметка правят многобройни компромиси в името на измисления си идеал, с което пренебрегват смисъла от любовта, в който са вярвали. Те се отдават на мъжете си, но вътрешно изпитват разочарование от това, което им се е случило, а това им пречи да обичат, защото не чувстват благодарност, а благодарността е в основата на истинската любов и обич. Да, може да си привързан към някого, може да се любите лудо и красиво, но в леглото любовта е първична и моментна. След 10 минутен секс, не може да изпитваш това, което и по време на него, но ако обичаш някого то е в теб и нямаш нужда от доказателство затова. Всички жени са развратни! Обичат секса, могат да го правят повече от мъжете, колкото и спорно да звучи това, затова и лесно се влюбват, особено, ако изпитват многoбройни оргазми с един мъж. Много често нежния пол, се обърква от силното си сексуално влечение към някого, затова се влюбва в любенето с един мъж, в някакви негови, повърхности качества- черти, движения, маниери, по-скоро, свързани с физиката му. Звучи нелепо, но някъде бях чела, че когато двама души се целуват добре и си пасват, това подсилва вероятността, особено при жените, да се влюбят, тъй като езикът е орган, свързан със сърцето. Просто обяснено, от моята уста, изглежда доста интересно и оправдава многото пъти, в които дамите след една страстна вечер с някого, си въобразяват, че са срещнали най-страхотния мъж, но той в крайна сметка, не се обажда повече или няма нужда от сериозно обвързване, което една жена вече си е представила като сюжет на филм. Мъжете правят много любов, без да обичат и като се замислим, жените са поискали тази любов,те са разрешили да се случи, но после ако не се превърнат в съпруги, то искат да бъдат любовници. И тогава става страшно, защото са луди, необуздани, развратни, но и много истински и чувствени, защото не се стремят да задържат мъжа до себе си за цял живот, нито искат да му направят деца, просто искат да са най-добри в любовта. При това положение, силният пол, може да изгуби почва под краката си от невинна любов, да заобича тази жена, познал я абсолютната й голота.
Понякога, страхът от самотата, от отминаващото време, от живота на другите, ни кара да намерим непременно човек до себе си т.е насилствено предизвикваме любовта, създаваме я в името, подтиквани от предразсъдъците си, защото самотниците са смятани за неудачници. Да споделяш с някой дните си, не означава, че споделяш себе си, а когато обичаш, ти трябва да можеш да се разкъсваш на парчета, да даваш не само от себе си, а себе си. Когато, решиш да прекараш живота си с някого, ти трябва да знаеш, че даваш любовта си и не знаеш, след колко точно време тя ще бъде изразходена, след колко време няма да я чувстваш. Ето това, е рискът да обичаш някого! Когато си готов да се жертваш любовта си. Любовта ни прави независими и свободни, защото можем да я изпитваме към всеки, и не само хора. Тя се променя, променя нас, съществува под различни форми, но истината е, че освобождава съзнанието ни. За нея не се изисква разум или зрялост, защото тя е първосигнална, понякога е продължителна, понякога може да бъде като миг. Обичта е тежък товар, който ни прави роби на нечии друг свят, обрича ни, за да ни изчерпи, за да ни вземе всичко, но и, за да ни направи по-добри! Понякога се влюбваме, но не си пасваме в леглото, понякога ни е хубаво да се забавляваме, но не нищо повече, понякога нямаме какво да си кажем, извън комфортната зона на леглото, понякога обичаме, без да знаем, дали сме влюбени. Казано ала Фредерик Бегбеде …ако една креватна история може да се превърне в любовна история, обратното е твърде малко вероятно.
Можем много да разсъждаваме за влюбването, обичта, любенето, чукането и т.н, но истината е, че когато се зaдълбаваме в нещата, откриваме свои истини, които ни карат да изпитваме страх от решенията, които взимаме. От друга страна, когато съществува страх се появява и колебание, затова ще ви объркам с моя категоричен отговор: Когато правиш любов, без да обичаш, страхът се появява по-късно, а когато обичаш, без да правиш любов, страхът съществува от самото начало. Сега загатката е за вас?
