Когато имаме нужда от любов, скоро не сме я срещали или пък никога не сме я познавали, то ние-жените често се изгубваме в търсенето и очакването й. Самотата или по-скоро липсата на мъж до нас, ни провокира да изпадаме в отчаяни ситуации, в които излизаме с приятели, дори само за да не пропускаме възможността да срещнем някого. Мислите ни започват да бъдат единствено насочени към нуждата да намерим своя човек, като това ни кара да не бъдем отдадени и на най-приятните си занимания. Жените, често се фиксират и съсредоточават върху проблемите, а говорейки за любов вглъбяването се превръща в тежко състояние, което може да създаде непоносимост към самотата, в нейния допустим вариант. Имам приятелки, които останали сами след дълга връзка, изпадат в тежка депресия, но не защото им липсва конкретен човек или още имат чувства към него, а защото не могат да бъдат сами. Привързаността и свикването да не бъдеш сам, може да бъде прекалено опасно, защото то задава погрешни сигнали, които може да използваш неправилно срещу себе си. Разбира се, че никой не обича да бъде постоянно сам и да няма с кого въобще да споделя или да се разтоварва, но когато не се чувстваме комфортно в собствения си дом, сами със себе си, дори за няколко часа, това определено се счита за сериозен проблем. Понякога дългото време самота и липсата на сериозна връзка са достатъчно логични причини да бъдем неспокойни, когато сме сами. Тогава започваме да мислим, къде е проблема, самосъжаляваме се и всеки следващ ден сме изпълнени с някаква плаха надежда за среща с някой, който ще бъде с нас, ако не завинаги, то поне достатъчно, за да се почувстваме живи.
Дори и да не си го признават или произнасят на глас, повечето самотни жени, започват да търсят любовта. Те или излизат непрекъснато, ходят на различни места, запознават се с нови хора и флиртуват целенасочено, или пък са просто с отворени сърца, във всеки един момент т.е лесно се поддават на всяка приятна, макар и моментна емоция. Едните са смели и дръзки, дори в известен смисъл налудничави, защото нямат търпението и спокойствието да чакат. Те искат най-накрая вече да срещнат така дългоочаквания любим. При всеки удобен повод деликатно намекват затова и във всяка подходяща ситуация, подчертават, че търсят не просто сексуални увлечения, а истинска любов. Другите пък, вече са отчаяни от своите несполуки, липсва им вяра, затова вече са спрели да излизат, разочаровани от хиляди идиоти. Тези дами, гледат романтични филми, надявайки се, че ще имат късмета на главната героиня, която също като тях, след дълготрайно разочарование, среща истинската любов. За едни, това търсене се е превърнало в спорт, за други в отчаян зов.
А защо трябва да търсим любовта? Не е ли това заблуда? Излишни усилия? Егоистична цел? Самовглъбяване? Живота е прекалено кратък, за да се съсредоточваме крайно в липсите си. Докато усъвършенстваме себе си и това, което имаме, останалото си идва. Не е нужно отчаяно да търсим внимание. Дългото очакване на любовта ни прави толкова раними и уязвими, затова можем лесно да бъдем подмамени или да си внушим, че сме влюбени. Когато започваш да излизаш с един човек, след дълго време самота, е възможно сам да подведеш себе си. Близкият контакт или приятна компания на някого, не трудно могат да те объркат. Привличането, което бързо ще изпиташ не е достатъчно основания, за да се довериш на някого.Не търси любовта! Тя винаги идва, когато се освободиш от личните си очаквания към нея. Това не означава да не вярваш или да си безразлична към възможностите, които имаш пред себе си, а напротив да запазиш огромното си желание да бъдеш с някого, но да се отнасяш разумно и отговорно към отглеждането на сърцето ти. Не бързай да допускаш любовта, защото понякога тя е опасна и вредна: Моментна или несподелена, незряла или нечиста, може и да те нарани.
Понякога не сме заслужили любовта, за да я искаме толкова напористо. Не трябва да копнеем да бъдем обичани! Преди всичко, е важно да открием себе си, да придобием духовната нужда да даваме любов и именно това да ни кара да я усещаме като толкова значима. Обикновено, хората търсят спасение за себе си, но преди това, трябва да пречистят себе си от несъвършенствата си, за да може да даряват най-чистото от себе си за отсрещния човек.Любовта не бива да бъде търсена! Това е вид противопоставяне на съдбата, което е безсмислено, защото за всеки си има определен път или няколко, неизбежни да се случат в точно определен етап от живота. Търпението е важно, за да не изпреварваме любовта, за да не я насилваме и дори убиваме, преди тя да се е осъществила.
Не търси любовта, а себе си! Любовта е в теб, около теб и винаги я има!
